Разказът е написан след представление на Playback театър „РАЗКАЖИ МИ". 

Автор: Елена Алтимирска

Елена Алтимирска е психолог с няколко специализации в сферата на бизнес констелациите, лектор в български и международни университета, ментор и творец. 

     Когато настрои алармата за 6:30, телефонът му индикира, че остават 7 часа и 59 минути. Прилична продължителност за нощен сън, помисли си доц. д-р Христофор Модев, макар отлично да знаеше, че ще се събуди преди това. Обичаше тези минути преди алармата, когато в къщата е тихо, а навън – тъмно. Острият му ум се включваше мигновено и след задоволяването на неизбежните физиологични потребности, заработваше на пълни обороти. Колкото по-рано, толкова по-добре – за професор Модев спането губеше ценно време, което можеше да използва за работа.

     Вечер обикновено заспиваше моментално и сънуваше рядко. Тази нощ обаче заспа трудно. Неоновият надпис на отсрещния блок грееше право в лицето му. Беше си купил специално щори тип „ден и нощ“, за да си осигури спокойствие, но тази вечер забрави да ги пусне. 

      Когато се събуди, видя, че е тъмно – точно както очакваше. Опипом намери очилата на нощното шкафче и погледна телефона – часовникът показваше 00:30. А се чувстваше бодър и имаше чувство, че е спал цяла нощ. Опита да се върне към съня, отново се повъртя, но в крайна сметка светна лампата и отвори лаптопа. Явно този път ще трябва да се заеме по-задълбочено с изследване на темата, която го глождеше от известно време. 

     Откъде пък се появи тази мисъл посред нощ? Може би го провокира посещението му на театъра снощи. Спомни си как, докато стоеше в тихия салон, неочаквано се запита: кое кара публиката да се смее, да плаче, да притихне? Конкретна дума? Или може би жест? Умът му по навик се опита да систематизира: трябва да е някаква комбинация от вербални, невербални и паравербални сигнали. Ами музиката? Как се вмъква в подсъзнанието, дърпа някоя струна и хоп – тръгват сълзи или избухва смях? Каква е формулата на творчеството? Кога се получава, кога не? Въпросите започнаха да го връхлитат все по-стремглаво, ту препускаха свободно в съзнанието му, ту се препъваха в установените мисловни модели. Закачаха се за някоя невронна пътечка, следваха я за малко, после я изоставяха, завихрени от хаотичната амалгама от спомени, асоциации, алюзии и метафори. Не може да няма логична последователност, алгоритъм, формула, която да даде структурирано обяснение на това явление. 

     Въведе „творчески“ в търсачката и първите получени предложения за продължение бяха: „дом на бнт“, „отпуск“ и „игри в детската градина“. Явно малко изследователи са търсили информация за анализ на творческия процес. 

     Зачете се първо в научните статии по психология, след това в антропологични проучвания за пътя на героя и архетипите. Обнадежди се, когато попадна на драматичния триъгълник и пирамидата на Маслоу – поне звучаха наукоподобно, най-малкото заради геометричните фигури.

     Продължи да проучва въпроса и през следващата нощ, и още няколко след това. После го затиснаха работни срокове, ежедневие и позабрави за търсене на формулата. Или може би не искаше да признае, че този анализ го затрудни повече от обикновено. Така или иначе, спря да мисли по темата. 

     До онази ноемврийска неделна вечер, когато колега го завлече на някакъв спектакъл. То не беше точно спектакъл, пък и актьорите не бяха точно актьори, нямаше и сценарий – зрителите споделяха какво ги вълнува, а хората на сцената играеха по историите им. Получаваха се нещо като драматизирани скечове, странна комбинация от пантомима, диалози, импровизирани песни с акомпанимент на китара. 

     Дали защото се чувстваше уморен след натоварената седмица, последвана от лекции през уикенда, дали заради топлината на малкия салон, но той просто се отпусна на стола и се предаде на усещанията. 

     А когато запърхаха пеперудите в корема на героя на сцената, Христофор се пренесе в онази лятна вечер на „Моста на влюбените“. На другата сутрин любимата му заминаваше да учи в Германия. Бяха се запознали преди няколко месеца и почти веднага бяха усетили колко им е добре заедно. В онзи момент стояха на моста и гледаха колите под краката си. Мълчаха. Знаеше, че по бузите й се стичат сълзи и не можеше да направи нищо. Бе началото на края на първата му любов, която нямаше да забрави години.

     После изведнъж се пренесе във фургона, където бе израснал, усети студа и надеждата на момченцето, че Дядо Коледа ще сбъдне двете му желания. А по главата и раменете му западнаха ангелски пера. 

     Миг по-късно видя жена си – млада, стройна, замечтана. Какво я усмихваше? Кое я караше да си тананика, докато глади чаршафите? Не беше той, имаше друго. Не разбираше, но знаеше, че това, другото, е опасно за техния брак. Не съумя да го спре, не успя да му се противопостави. Жена му си тръгна от дома им и от живота му. 

     И мигом се понесе между небето и земята, между светлината и мрака, между огъня и леда. Думи, спомени, музика, танци, сълзи се сляха. Нещо голямо се отвори, а сякаш клин се забиваше в мозъка му – и се врязваше все по-надълбоко и по-надълбоко, докато стигна сърцето. Или пък слънцето. Тогава усети, че уж слушаше, но не разбираше думите, гледаше, но не виждаше – нито сцената, нито публиката. Носеше се из някакво многоизмерно пространство, реалността се бе размила в странни светлинни петна, а той не беше той – беше и тя, и то, и те, беше и горе, и долу. И се загуби. В паузите между думите, в тишината между акордите, в чувствата между спомените, в покоя между движенията. Издигаше се, разширяваше се, притихваше, а около него, или може би в него, избухваха цветове, звуци, миризми, вкусове. Беше тук и сега, а всъщност – назад в забравеното, напред в очакваното, в миналото и бъдещето, във времето и отвъд него.  А после се намери във всеки герой на сцената, във всеки човек в публиката, във всяка дума, нота, жест. 

     На другата сутрин се събуди от алармата. Остави я да звъни, даже си заприпява с мелодията ѝ. Продължи да лежи, загледан в бягащите по тавана светлини от фаровете на преминаващите по улицата коли. 

     После отвори файла, озаглавен „Формула на творческия процес“, написа: „Ти сериозно ли??!!“, затвори го и го архивира.