Интервю на Росица Петракиева с Марий Росен, взето ексклузивно за Public Republic и публикувано в рубриката Artist of the Week през юни 2011 година

Има много творци, за които театърът е светоусещане, начин на живот, съдба, но за Марий Росен той сякаш е и “белег по рождение”. Макар всяка форма на изкуството да носи в себе си своя собствена атмосфера, у Марий е вложен като че ли ”тайният екстракт”, способен да превърне всичко, което премине през възприятията му, в естетически феномен. 

За онези, които го познават, сам той е есенция на приказно-естравагантното и сам той е въплъщение на онзи екзотично-мистичен ореол около изкуството – като започнем от името му, което е самото то поезия, минем през излъчването му едновременно на дете, на герой от приказка и персонаж от нямото кино, и стигнем до бликащата от него енергия, която превръща в заряд всяко негово действие и начинание и отваря във всеки един миг ново измерение. Около него цари атмосфера, която прави света сюрреалистичен и изпълнен с динамика и неподозирани възможности – атмосфера, в която идеите се раждат тук и сега и животът се преобразува всеки миг, за да постигне нов смисъл.

А сега ви представям на “сцената” на Public Republic лично Марий Росен:

Фотограф Ненчо Балкански

Ти се занимаваш с театър, кино, музика, поезия. Как би описал своето призвание?

Плаши ме и ме отблъсква строгото профилиране. Всичко идва от едно място. Има най-различни форми, в които да изливаш съдържанието. Като дете на пясъчник. Ако това е призвание, то то си е моето. И съм много благодарен.

Какво ти носят изявите във всяка отделна сфера на изкуството? 

Различни игри – различни емоции. Едното не може да замести другото. 

Писането ми е в бързи ходове. Шамар!
Актьорството е природа. Адреналин!
Режисурата е мисъл в развитие. Расте бавно. Ту е неблагодарно дете, ту съм горд родител.
Музиката пипам на сляпо. Имам пълна свобода.

Фотограф Ненчо Балкански

Има ли сфера, в която имаш желание, но все още не си се изявил?

Да. Грънчарството! Но то е за старини : )

Как се раждат идеите ти в театъра?

Когато поставям едно представление, цялата ми енергия е насочена към една точка. И ако ефирът е щедър, а той е, идеите се раждат. Само трябва леко да ги дръпнеш и да им отрежеш пъпната връв : )))

Има магия, която е трудна за обяснение. Метафизическа реакция от срещата на хората, събрани в един екип. Като режисьор си давам сметка, че моя е отговорността да вдъхновя хората си да тичаме в една посока и да увличаме и публиката. 

Когато в процеса достигнем точката, в която всички пораждаме единен театрален език, тогава изпитвам щастие. Това означава, че по пътя вървим заедно, че няма вътрешна съпротива и идеалът, който гоним, е пред очите ни. 

Кадър от “Тест”, фотограф Симон Версано

Ти боравиш не само с езика на тялото, но и с езика на пространството; не само с конкретно-материалното, но и с приказно-символното. Кое е най-важно за теб като актьор и режисьор?

Тялото в пространството разказва истории. Езикът, на който говори всеки път, е различен. Важното е да не лъже, дори когато разказва най-голямата фантасмагория. 

Красиво е, когато въпреки всички условности забравиш, че там е сцената и това е актьорът. Не става въпрос за заблуда, а за омая. 

Всяко представление има свой език, свой личен код. Когато го разгадаеш, остава насладата. 

За мен театралният знак е важно да бъде игрови, да е в движение. 

На сцената всичко е под увеличително стъкло. От теб зависи какво увеличаваш, какво слагаш на фокус. 

Кадър от “Дълбоко високо” на Марий Росен и Валерия Вълчева в
параклиса на Националната художествена галерия в София, личен архив

Ти си работил и поставял пиеси в доста нетрадиционни за театъра пространства – склуптурно ателие (“Хамлет”), художествена галерия (”Дълбоко високо”), търговска зала, физкултурен салон. Търсиш ли съзнателно необичайни места и може ли всяко пространство да се превърне в театрална сцена? 

Понякога съзнателно го търся, понякога то те вика. С Валерия Вълчева в тандем направихме четири независими представления в нетрадиционни за театъра места. Понякога пространството избира текста, друг път текстът открива пространството за себе си. Истината е, че всяко място е възможно за театър. Зависи какви цели гониш.

Когато избираш нетипично пространство за театър, поставяш публиката на изпитание, в несигурно, неудобно положение. Така си я събудил предварително. Хората са оголени и съответно с по-отворени сетива. Често при такива опити се нарушава конвенцията “аз тук – ти там“. Разбиват се очаквания, а това не е ли прекрасно? Отиваш не просто на театър, а на приключение.

Обичам да работя и в традиционите за театър пространства. Черната кутия на сцената е тъмното в цилиндъра на фокусника. 

 

"Пинокио, забранено за деца"
Фотограф: Симон Варсано

Къде свършва за теб изкуството (театърът, пантомимата, приказката), и къде започва животът? Изграждаш ли свои различни образи и в живота?

Съзнателно не изграждам различни образи за себе си, но не се проявявам по един и същи начин, когато съм актьор или рeжисьор или преподавател. Проявлението е различно, същността си е същата.

Множествеността е опасна работа. Моля се винаги да съм в себе си центрован. А там, където свършва изкуството, не искам да ходя. 

Кои са темите, които те вълнуват най-много?

Човешките : ) Съжалявам за лаконичността.

Фотограф Ненчо Балкански

Какво те накара да поставиш един провокативно женски автор като Ева Енслър (“Аз съм емоционално създание”), при това с мъж в ролята на жена?

Ще е едностранчиво да говориш за Ин без присъствието на Ян. И обратното. Това е древен баланс. А едно момче, което неусетно се превръща в момиче, е знак за сетивно преживяна толерантност. Жертвоприношение, при което полагаш пола си на жертвения камък, и дано си олекнал дотам, че да литнеш.

Намерих своя личен път през Ева Енслър. Във всяка история търсих точката на нейната универсалност. Не исках да е само женски спектакъл. А за Човека.

Как приемаш наградата “Аскеер” за “Тест” на Елин Рахнев?

Щастлив съм за Елин. Той има широка душа и широки пръсти. Истински поет. 

“Тест”, фотограф Симон Версано

Защо реши да се включиш в театрална школа “Монтфиз” и да обучаваш на актьорско майсторство не само млади, но и по-възрастни хора?

Експеримент. Засега не знам до каква степен успешен. Аз самия се обучавам как се обучава. Процесът е взаимен. А да работиш с „по-възрастни хора“ понякога е по-лесно : )

Кои свои постижения цениш най-много?

Нямам все още нужната дистанция за да отговоря.

Какво би променил в българското кино и в българския театър?

Ние живеем в малка страна и не ми се иска да са ни малки и стремежите.

Киното и театърът трябва да Служат, а не да Обслужват.

Би било добре тези, които променят, да го правят съзнателно, с отворени очи, а не слепешката.
Аз мога да променям, единствено носейки отговорност за своите действия.

Всички останали празни приказки на празни маси са празна работа! Бошлаф!

Какво искаш да постигнеш в следващите 10 години?

Полагам си много цели. Мечтая. Би било нескромно да изреждам. 

Какви са непосредствено предстоящите ти проекти?

Есента с Валентин Ганев и Пламен Великов ще работим „Отровата на театъра“ от Рудолф Сирера за нетрадиционно театрално пространство.

Планираме с Константин Тимошенко да извадим първия албум на Help Me Jones.

Сигурен съм, че ми предстоят и непланирани проекти – ех, този гъдел под лъжичката : )

Биография

Марий Росен е роден през 1977 г.
Завършва театрална режисура в класа на Стоян Камбарев и Юлия Огнянова в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” през 2000 г.

Спектакли

“Нещастните усилия на любовта” по Шекспир, Театър “Ла Страда”, 1998
“Лунни ангели” представление по авторски сценарий на Марий Росен и Ина Шкарова, театър “199”, 1999
“Жираф” – авторски спектакъл, Сатиричен театър “А. Константинов”, 2000
“Бели нощи” по Достоевски, Сатиричен театър “А. Константинов”, 2003
“Сесил” от Жан Ануи, Сатиричен театър “А. Константинов”, 2003
“О2” от Карл Джераси, Сатиричен театър “А. Константинов”, 2004
“200 000 години” по А.П. Чехов, в тандем с режисьора Валерия Вълчева, изоставената сграда на Националния музей на революционното движение, гр. София, 2006
“ДЪЛБОКО ВИСОКО” от А.Рембо и М. Метерлинк, в тандем с режисьора Валерия Вълева, зала „Параклиса” на НХГ, 2007
„Трагедия за Ромео и Жулиета” от У. Шекспир, в тандем с режисьора Валерия Вълева, фестивала „Goatmilk“, с. Бела речка, 2008
“Пластилин” от Василий Сигарев, Сатиричен театър “А. Константинов”, 2008
“Хамлет” от У. Шекспир, в тандем с режисьора Валерия Вълева, скулптурно студио № 40 в НХА, 2009
“Тест” от Елин Рахнев, Сатиричен театър “А. Константинов”, 2010
“Аз съм емоционално създание” от Ева Енслър, Народен театър “Иван Вазов”, 2011

Пърформанси

“Раждане на новото слънце” – пърформанс посветен на най-дългата нощ в годината, осъществен в Зимната градина на Външно Министерство, 2001
“Бленуване” – моден пърформанс коментиращ „Бели нощи“ от Достоевски и осъществен в партньорство със седем модни дизайнери в голямата зала на Националната Художествена Академия, 2002
Участие във Video \ Performance Workshop в Polli Talu Arts Center, Естония, 2002

Актьор в постановките

“Дългият път на деня към нощта” по Юджийн Онийл, режисьор Юлия Огнянова, Драматичен театър Смолян
“Три сестри” по Чехов, режисьор Стоян Камбарев, театър „София“
„Übergang“ авторски спектакъл на режисьора Паула Агилера, MAPA – Moving Academy for Performing Arts, Берлин, Германия
“Комедия от грешки”от У. Шекспир, режисьор Димитър Недков, Народен театър „Иван Вазов“
“Битката”от Хайнер Мюлер, режисьор Димитър Недков, продуцирано от The ART&STAGE Theatre Group, Gate Theater, London и East Goes West Festival, Лондон, Великобритания
“Пинокио – забранено за деца” от Ина Божидарова, режисьор Веселка Кунчева, Столичен куклен театър
„Радован ІІІ“ от Душан Ковачевич, режисьор Рангел Вълчанов, Сатиричен театър “Алеко Константинов”
„Укротяване на опърничавата“ от У. Шекспир, режисьор Мариус Куркински, Сатиричен театър “Алеко Константинов”
„Тапетите на времето“ от Константин Павлов, режисьор Юлия Огнянова, Сатиричен театър “Алеко Константинов”
„Август в Оклахома“ от Трейси Летс, режисьор Ясен Пеянков, Народен театър „Иван Вазов“

Филми

Три кратки видео филма
“Evol”, “Alien 1”, “Alien 2”, 2002
“The end, the beginning and the rest is. . . ”, кратък видео филм, 2005
Участие в MAPA Summer Academy 2000
Участие на 8-ия МЕЖДУНАРОДЕН СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ и селекция на видео филма -“Diptych – Alien1, Alien2, Evol.” за Jameson short film awardsр 2004 

Музикален проект

Help Мe Jones с Константин Тимошенко
Автор на песните на група “Насекомикс”
Преподавател към школи “Монтфиз”