Разговор на Росица Петракиева с Филип Аврамов

 

Интервюто е взето ексклузивно за Public Republic в рамките на поредицата за 
Монтфиз Арт Фест Созопол 2012 и е публикувано
през октомври 2012 година.

 Да започнем с въпроса-клише: как стана актьор?

Случайно беше. Мислех, че кандидатствам в детски радиохор, а то се оказа детски радиотеатър. После продължих – заинатих се едно хубаво и станах актьор.

„Случайно“ предполага, че не избираш, а оставяш нещата сами да идват в живота ти?

Аз винаги съм избирал нещата, които правя, иначе не ми е интересно…

"Кецове"

Тогава докъде е случайността, и откъде почва личният избор?

Всъщност за мен няма случайност. Има само случайни срещи от третия вид:)

По-скоро всичко следва своя неумолим ход. Дори пътищата ти да се пресекат с някой друг, не е случайно. Няма „аз станах случайно актьор“, най-малкото защото има много труд.

Често хората си казват – а, това и аз го мога. Можеш го, ама до момента, в който не стъпиш на килимчето горе. Само там разбираш дали го можеш или не.

Това е много хубав израз, между другото, да стъпиш на килимчето.

А като стъпиш на килимчето, вече нищо не е случайно. Клучайно можеш само да си забравиш текста:)…

"Демонът от Скопие"

В тая връзка: какво отличава добрия актьор от посредствения?

Това, че е добър:) Трябва да имаш талант, но е необходимо и да се трудиш.

А какви образи се изграждат най-трудно?

Комичните. Народът много лесно се разплаква, но затова пък трудно се смее.

Пазиш ли детското у себе си?

Актьорът трябва да запази детското у себе си, за да бъде успешен, иначе не става. Между другото, децата затова са толкова чаровни, защото са харесвани.

Кое е най-важно за теб в момента?

В момента детето ми е на първа линия. Мисля, че и така ще остане. Доста време отдадох на театъра, повече от половината си живот – ако приемем, че живеем до шейсет – и сега детето е на огневата линия, то ме интересува най-много.

"Тапетите на времето"

Кои роли са оставили най-силен отпечатък у теб?

„Донеси ми главата на принца“ е за мен интересна роля, „Писмо до Америка“, „Кецове“.

Но всяка една роля по някакъв начин остава, човек не може да я отхвърли с лека ръка и да си каже, ама може и по-добре… Независимо че винаги може и по-добре:)…

Променя ли се животът ти след ключовите роли?

Променя се, да. Особено пък след сериал – човек става вече разпознаваем и хората искат да виждат вече само в тоя му образ. Трудно можеш да избягаш от това амплоа.

"Домашен арест"

Как се чувстваш след “Домашен арест”?

Нормално. С тая разлика, че хората вече ме познават и ме чувстват като много голям приятел:). От време на време е досадно...

А как възприемаш ролята на секс-символ, в която често те поставят?

Какво е секс-символ? Секс-символ е човек, който прави секс с много хора:)… 

"Кецове"

Може би предпочиташ “мачо”:)?

Мачо… мъжкар? Аз обичам да съм просто мъж.

Но не се правя излишно и на такъв – аз така или иначе съм си мъж и това, дали ме определят като мъжкар, е от второстепенно значение. Ако се харесваш с някого, не е нужно да си секс-символ.

Като секс-символ в йерархията ти отреждат вече друга позиция – на човек, който е желан отвсякъде. Не мога да кажа, че съм такъв.

"Писмо до Америка"

Каква е провокацията за теб да участваш като преподавател в МОНТФИЗ Арт Фест 2012, Созопол?

Аз не смятам, че ще стана преподавател някога. Провокацията лично за мен е да видя тези млади хора какво правят. Аз няма да ги науча на кой знае какво, те ще трябва да се научат сами, както съм се учил аз. То не може и да го научиш това – или го имаш, или го нямаш.

Hо искам да видя какво е отношението им към театъра, какво е усещането им за тая професия. И съм приятно изненадан, че има такава активност. Много приятно изненадан.

Филип Аврамов на фестивала на МОНТФИЗ в Созопол 2012

А какво би казал на тези млади хора, които искат да се занимават с театър?

Да не се отказват, да дерзаят. Аз видях много хубави попадения днес, това са способни деца, занимава им се. Но те трябва и да знаят, че това е тежка професия, не е лъжа работа. И е тежка, защото търпиш много лишения, аз от свой собствен опит го знам…

Кое е твоето най-голямото лишение в името на театъра?

Ами досега да нямам дете, това е едно от големите ми лишения.

То, слава богу, вече е включено в дневния ред:)

Да, и това много ме радва. Радостта ми наистина е голяма, особено като това дете ми се усмихне – то е едно друго същество, хубаво, чудесно. И тази радост няма общо с професията, с живота ми досега… Но вече трябва да мисля и за други неща.

"Донеси ми главата на принца"

Каква е най-щурата идея в живота ти?

Да стана актьор. Това е нещо, което никога не съм си мислел, че ще стана.

А каква част от теб хората не познават?

Ами те ще продължат да не я познават, няма как да им я кажа:)

Как се виждаш след десет години?

По-стар:)

Тогава да попитам по друг начин: какво си пожелаваш:)?

Да ми е хубаво и да се радвам на живота.

Благодаря ти за това интервю.

"Ритъм енд блус"

________________________________________________

Биография

Филип Аврамов завършва НАТФИЗ ”Крьстьо Сарафов”, актьорско майсторство за драматичен театьр при проф. Енчо Халачев.

Работи в НДТ „Сълза и смях” (1997), на свободна практика (1997 – 2000, 2001 – 2005), НТ „Иван Вазов” (2000 – 2001), МГТ „Зад канала” (от 2005).

Гастролира в ТР „Сфумато”, РДТ „Смолян”, Държавен сатиричен театър, Театър „Българска армия” и др.

Филмография 

• Домашен арест (2011) – Костадин
• Кецове (2011) – Кос
• Тилт (2011) – Змията
• Раци (2009)
• Шивачки (2007)
• Патриархат (2005) Бъчварят
• Целувката (2004)
• Kalabush (2002)
• Опашката на дявола” (2002) Операторът
• Писмо до Америка (2001) Иван
• Кал (1997)
• Лагерът (1990) Вожда

Роли в театъра

Сганарел („Дон Жуан” – Ж. Б. Молиер)
Владимир („Очаквайки Годо” – С. Бекет)
Едип („Тирейзи слепият” – по Софокъл)
Файл („Човекът, който прави дъжд” – Р. Неш)
Ралф, Сузи и Джеф („Охранители” – по Д. Годбър)
Бригела („Кралят-елен” – К. Гоци)
Граф Юзекевич („Повелителят на глупаците” – Н. Саймън)
Хирин („Юбилей” – А. П. Чехов)
Язон („Медея” – Еврипид)
Пиетро („Дон Жуан” – по Ж. Б. Молиер)
Персонаж („Ритъм & блус” – музикален авторски спектакъл на Р. Цонев)
Константин Павлов („Тапетите на времето” – по произведения на Константин Павлов, сценарий и постановка Юлия Огнянова) и др.