Веселин Димов за ACT FESTIVAL 2021

Интервю на Росица Петракиева с Веселин Димов от 14 юни 2021 г.

Интервюто е част от поредица, която представя твореца.

Прочетете интервюто с В. Димов за ТОПЛОЦЕНТРАЛА от 2020 г. тук.
Прочетете интервюто с В. Димов: Духовно име "Къща на любовта" тук.
Прочетете интервюто с В. Димов: Връзката със съкровеното дава умиротворение тук.

АСТ Фестивал се организира всяка година от 2011 до 2021 година от Асоциация за свободен театър (АСТ) - обединение на 45 сдружения, организации и професионални артисти на свободна практика в сферата на изпълнителските изкуства. След десетото юбилейно издание „ЕКО/ЕГО система“ и преди предстоящия XI АСТ Фестивал “Вътрешно горене / Burn-in” (10-19 октомври 2021 г.) разговаряме с артистичния директор и организатор ВЕСЕЛИН ДИМОВ. Този път ще го оставим да говори само той.

Идеята

„Аст фестивал“ беше естествена стъпка след създаването на Асоциация за свободен театър.

Асоциацията бе създадена през 2009 г. от осем души артисти, работещи на свободна практика, които решиха да обединят гласовете си и да подобрят условията за създаване на независимо изкуство в България. Идеята бе двузначността в заглавието АСТ/АКТ да отразява, от една страна, инициалите на Асоциация за свободен театър, и от друга – да въплъщава намерението за активност; асоциация бе създадена, за да действа.

Началото

Първият „Аст фестивал“ тръгна от идеята да се видим кои сме – имахме нужда от видимост, от общ форум, от обединена сцена.

Първите години всичко ставаше много като завера, атмосферата беше „хъшовска“. Разполагахме с някаква много малка субсидия, но като цяло начинанието се задвижи на приятелска основа.

Започнахме през 2011-та година. През 2012-та организирахме среща на една от мрежите, в които членувахме, IETM, и през IETM легитимирахме фестивала. IETM е най-голямата мрежа да изпълнителски изкуства в света, и има три формата, голям (такъв направихме впоследствие през 2014 година), среден и малък. През 2012-та организирахме най-малкия формат, който е от 15 чуждестранни гости.

Дотогава единственият фестивал в България беше „Малък сезон“ на Сфумато. В него можеше да участва всеки, който се запише, и същевременно той не беше заплатен за артистите. Ние много искахме да отстояваме професионализма и правото на съществуване на независима сцена или свободен театър, който няма сгради, но прави експериментално, разнообразно, интересно съвременно изкуство на проектен принцип, тоест хората, които работят на проектен принцип, да си имат своя фестивал и своя форум – и същевременно това да е добре заплатено за участниците.

Проектният принцип

В репертоарните театри всичко се разпределя отгоре надолу, докато на свободната сцена артистите са тези, които генерират идеята и я развиват, след което кандидатстват на различни места за финансиране. Често идеята им се променя, защото им се предоставят по-малко средства, отколкото са искали, но в крайна сметка те осъществяват не нещо спуснато от институция, а собствен проект.

Фестивалът на този принцип винаги е имал между 25 и 40, а в най-силната си година, 2014-та, когато беше за IETM – 50 кандидатури. От 2016-та година той е вече и международен.

Тук е хубаво да се отбележи, че от 2011-та досега всяка година е имало издание.

Селектирането

Селектирането е било различно през годините. Първите две години селекцията беше: всички хора, които кандидатстват, се събират заедно, всеки има презентационно време от 7 до 10 минути, където има пълната свобода да представи своя проект визуално и съдържателно, и накрая по пет критерия всеки гласува за всички останали, освен за себе си. Това е една много демократична и справедлива система, и тази година отново се завърнахме към нея.

През третата година, тъй като нямаше субсидия за направата на нови спектакли, а само за самия фестивал, се чудехме какво да правим – да върнем парите в знак на протест, или да направим протестен фестивал. В крайна сметка се спряхме на трети вариант: фестивалът селектира три групи артисти, които направиха три различни спектакъла, и всъщност фестивалът беше три дни.

Четвъртата година, 2014-та, фестивалът се осъществи като артистична програма към голямата международна среща на IETM, която асоциацията организира заедно с други партньори. Това беше първата ни голяма стъпка към интернационализиране. Тогава дойдоха много хора от цял свят, над 350 човека, плюс 350 българи, и селектирахме общо 24 български представления в програмата – 16 независими и 8 от държавните театри.

2015-та отново беше кризисна, отново нямаше сесия за независим проект и за нови постановки, пак изпаднахме в едно странно състояние да продължим ли, как да продължим… Бяхме се справили чудесно през 2014-та, и изведнъж, както често става тук, вместо, когато си направил нещо добро, то да бъде подкрепено, трябва да се върнеш назад и да почнеш наново...

През 2016-та бяхме солиден член на IETM вече няколко години, имахме участие и в няколко европейски проекта. Бяхме се превърнали и като асоциация, и като фестивал, в знакова сила за Европа – и същевременно видимата част на България. Почнахме да получаваме много покани, натрупахме познанства, и съвсем естествено дойде и организацията на международен фестивал.

През 2020-та за пета поредна година бе международен фестивалът, като бордът на асоциацията беше и селектиращото звено. За българските постановки опитахме варианта борд от 7 човека да селектира; миналите три или четири години селектираше екип от трима независими експерти – канехме един професионален артист, един теоретик, и един артист или теоретик, също българин, който не живее и не работи в България.

Чуждестранните артисти пък се селектираха от хората, свързани с мрежата на IETM. При подбора им трябва да съвпаднат възможностите и интересите на поне на три страни: там трябва да се срещне нашето желание (тоест да ги харесаме и поканим) с желанието на съответната компания да се представи в България, а от трета страна в държавата, от която идва спектакълът, трябва да има културен институт, способен да помогне. И тук ще добавя, че съм много благодарен, защото пета поредна година ни фасилитира една карго компания, Unimasters. Тя партньорски поема разходите за чуждестранните спектакли и помага те да се случат, на практика това е спонсорство.

Финансирането

Фестивалите във всички страни, включително на независимата сцена, се подпомагат от държавата и общината. Където има регионално финансиране, там има и национално, пак на проектен принцип. В нашия случай, за да съберем средствата, с които правим фестивала през последните години, пишем по 6-7 проекта.

Идеята на фестивала е да бъде празник на независимата сцена, и артистите, освен да бъдат заплатени, това да бъде и най-доброто им заплащане през годината, тоест стремим се те да получават достойни хонорари, доколкото го позволява, разбира се, бюджетът. Самият фестивал не събира приход. Средствата, които се получават, се делят между мястото, където се е играло, и артистите. Артистите и представленията, които са селектирани, получават едно отлично, бих казал, възнаграждение, за условията на България и на фона на културните политики за подпомагане у нас.

Асоциацията до миналата година нямаше собствено финансиране. В България като цяло няма финансиране за асоциации, както има, примерно, в Австрия, Чехия, Унгария. През 2020-та година за пръв път кандидатствахме за такова по структурната програма, за която подадохме проект. Досега асоциацията, която бе създадена две години преди фестивала, чрез своя борд ползваше средства от него, защото той е събитие и за събитие може да се кандидатства, а за дейност като асоциация не се отпускаха средства. Така че асоциацията и фестивалът взаимно се припокриваха, и даже асоциацията беше бенифицирана в по-голям мащаб, тъй като целите, които преди 12 години си постави, в най-силна степен реализира фестивалът.

Тези цели са създаване на общност и видимост, повишаване на професионализма и капацитета на организацията, интернационализация; всички те са дейности и могат да се случват най-добре чрез фестивала. Тъй като не разполагахме със средства и организационен потенциал за разделяне, бордът на асоциацията беше по-скоро като тинк-танк, който дава напътствия, определя темата и идеята на фестивала.

През 2021 година АСТ има и доста други дейности. Тази година стартирах и инициативата „Следите остават“. Заимствах идеята от Тони Андрейков, един прекрасен кинокритик, който навремето водеше „Кино университет“ в „Одеон“, тогава кино „Дружба“. Преди всяка прожекция той информираше публиката за филма – за историята му, за случки около снимането, как филмът стои в контекста на режисьора... Идеята беше да започнем да правим нещо подобно за трупи, които работят вече устойчиво на независимата сцена. Тази година направихме 8 такива представяния, но тъй като инициативата се хареса, ще я продължим със „Следите остават 2“, за които търсим финансиране от есента нататък.

Екипът

Основният екип е от петима души, а когато наближи фестивалът, се включват още 10-15 човека, които са на хонорар.

Хубавото е, е че все повече хора се записват като доброволци. През 2020-та година подобрихме предишния рекорд и стигнахме 48.

Доброволците са много важен елемент на този фестивал, защото те са младата кръв. Много от тях запазват траен интерес към него, тоест стават добри зрители, а немалко се включват по-нататък и като артисти.

През годините и екипът ни се разрасна, и професионализмът се повиши, и опитът ни също, и контактите ни, така че в момента има солидна база, върху която да се надгражда. Фестивалът, който сега е на единайсет години, може съвсем спокойно да си има един човешки живот – 70-80 години. Твърдо вярвам, че този фестивал е необходим както в локалното поле, така и изобщо – българският театър има нужда от място, където да се показват шантавите, „рошавите“, експерименталните неща, но където да има и обмен. Функцията на този фестивал е не просто да кани чуждестранни пърформанси, не просто да показва български, а да прави и двете.

АСТ Фестивалът и „Топлоцентрала“

Също така е важно да се каже, че фестивалът през годините от 2014-та досега, шест поредни години, винаги е отделял един модул в своята програма за развитието на Центъра за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в София. Всяка година в рамките на фестивала организирахме публична среща, на която канехме чуждестранни експерти, хора, които вече са осъществили подобни проекти, да споделят опита си и да се информираме самите ние какво е направено и какво предстои. В тези дискусии участваха и всички, които са въвлечени тук, в локалния контекст – министерство, артисти, културни оператори, независими организации, граждани, които се интересуват, хора от архитектурните среди, Националната агенция по градоустройство, местните кметове на район „Триадица“. За тези 7 години не сме спирали да работим, и проектът е вече на финалната права. Смея да твърдя, че фестивалът и срещите в рамките на фестивала са били много важни и дори решаващи за създаването на тази общност около „Топлоцентрала“.

Тази година всички очакват откриването на „Топлоцентрала“ и идеята е фестивалът да бъде първата му програма.

Днес вече сме изминали пътя от необходимостта да се видим, преброим и другите да ни забележат, до това, да утвърдим присъствието си. Имаше и доста трудности през годините, преди да се стигне до професионален европейски фестивал, какъвто, смея да твърдя, е той в момента. Едновременно и бюджетът му нарасна 15 пъти.

Сега АСТ е един от разпознаваемите европейски театрални и танцови фестивали в Европа. И продължава да бъде фестивалът с най-малък бюджет, въпреки петнайсетократното увеличение.

XI АСТ Фестивал 2021

Мотото на фестивала тази година е „Burn in“, „Вътрешно горене“ – което е мислено и като обратното на „Burn-out“.

Фестивалът тръгна от 4 дни, после стана 5,6,7, а през 2020-та година, десетото издание, продължи 8 дни. Постепенно увеличихме и образователната програма.

През 2021 година фестивалът отново ще бъде 5 дни, но чуждестранните представления няма да бъдат представени накуп, а в рамките на 2 месеца, септември и октомври. Българските представления ще бъдат 10, както миналата година, като 2 от тях са квота за дебютиращи („дебютиращ“ е понятие в изпълнителските изкуства в Европа, които визират първите 3 представления на дадена група).

За първи път фестивалът ще има един център, а не множество такива – центърът за съвременно изкуство „Топлоцентрала“. Ако някои проекти не могат да бъдат адаптирани към вътрешните или външни терени на „Топлоцентрала“, те ще се играят на местата, на които се играят обикновено, но ако могат и искат да се приспособят, те ще бъдат представени там.

Тази година издърпваме фестивала един месец по-рано, и той ще бъде от 24-ти до 28-ти септември. Форматът за две представления на ден ще се запази. Ние държим да има среща-разговор след представленията, и който иска, да може да присъства на тази среща-разговор, без това да му попречи да отиде на следващата постановка. Предвидили сме 3 уъркшопа, единият е на тема „Дигитален маркетинг“, другият е на тема „Писане и отчитане на проекти“, за което сме поканили Калина Вагенщайн, и третият уъркшоп е за визуални изкуства с Венко Шурелов.

Желанието ни беше за юбилейното издание 2020 година да имаме най-високата класа трупи, но поради обстановката много от гостуванията не се осъществиха. Някои от групите, които не успяха да дойдат миналата година, ще дойдат тази.

Програмата

АСТ фестивала ще открие в голямата зала на „Топлоцентрала“ Фиа Менар със спектакъла „Къщата на майката“.

Фиа Менар е много интересен концептуален пърформър от Франция, който започва кариерата си като хип-хоп жонгльор, после става професионален цирков артист, и след това отива към концептуалния пърформанс.

Ако пърформънсът е сценична форма, в която нещата се случват на живо тук и сега, без преразкази и преходи във времето, в случая имаме концептуалност, защото спектакълът не е просто нещо, което се случва на момента, а е част от трилогия. Фиа смята да я завърши в края на тази година и после да изпълнява и трите части една след друга в продължение на 6 часа.

Другото концептуално нещо е, че онова, което се случва пред публиката, препраща към историята и политиката; символът на европейската демокрация, Партенона, бива построен на живо пред публиката, от картон. Аз съм гледал спектакъла на живо на фестивала в Белград и бях много впечатлен, както бях впечатлен и от самата Фиа, много умен съвременен артист. Фиа тръгва като мъж, в течение на времето сменя пола и в момента е жена.

Аз бих нарекъл нейния спектакъл буквално невероятен, в смисъл той е не само изключително добър, но е и много необичаен и провокативен, хората няма да са виждали такова нещо. Засега няма да издавам повече.

След Фиа на фестивала имаме испанско представление от трупата на сеньор Серано, това е барселонска театрална трупа. Спектакълът се казва „Планината“. Трупата работи в една хибридна форма, в която се използва много видео, а също и куклени прийоми. Има като декор маса, върху която е построен цял свят от миниатюрни фигурки. На тези фигурки им се създава реалност, например със сешоари им се създава вятър, и това се снима с камери и се прожектира на огромен екран. Същевременно има и живо действие. Тук се съчетават три различни реалности: реалността на кукления мини-свят, който наподобява нашия и в който на актьорите се случват неща; екранът, който е макро-отражение на този мини-свят, и реалността на живите актьори на сцената. Изумително е как може да изглежда като предварително заснет филм една куклена игра, която се заснема на момента. Трупата работи на този принцип от години, много любопитен спектакъл.

Поканили сме и един експериментален спектакъл от Чехия, казва се „Виртуален ритуал“, който пък е с изключително умна и нестандартна употреба на видео. Актьорите тук не са професионални артисти, единият е професионален видеогеймър, другият се занимава с градско планиране, а третата е писателка и мениджър. Този спектакъл е ракурс към една реалност, в която пребивават, оказва се, немалко хора. Преди аз само бях чувал, сега научих, че има няколко хиляди хора, които живеят в алтернативни, дигитални светове. Измисляш си дигитална персона, дигитално жилище, ползваш дигитална валута, и всъщност обитателите на този виртуален свят се изживяват през своите алтернативни алтер-ега. На сцената се представя една история, на която публиката вижда и дигиталното измерение, и живото, а същевременно спектакълът има и едно смесено измерение, което зрителите и въпросните пърформъри преживяват заедно и което включва не само залата, но и района около нея. Наред с това има и много иновативно осъществени преходи от едно измерение в друго.

Самата „Топлоцентрала“ се планира да се открие със спектакъла на Саша Валц „Алея на космонавтите“. Компанията на Саша Валц е една от петте най-големи и утвърдени танцови компании в света в областта на съвременния танц и за мен е една от най-добрите. Самата Саша Валц е хореографка, която е тръгнала от независимата сцена на Берлин през 90-те години. Спектакълът, който сме поканили, е правен през 94-та година, тоест това е спектакъл, който е на 27 години и продължава да се играе, и при това се играе от същите артисти, мисля, че има само една промяна.

Нашата идея е не само да се представи този спектакъл, но и Саша Валц да започне работа с български танцьори. Сътрудничеството ще започне като еднодневен уъркшоп в рамките на фестивала. Уъркшопът е замислен като въвеждане в една цялостна естетика – тази, на нейния спектакъл „IN C“. Саша ще зададе формата и началото на живо, ще работи с 10 или повече български танцьори, и после всеки месец ще има среща с всеки един, така че да може следващата година в България, в „Топлоцентрала“, да има спектакъл по хореография на Саша Валц.

Това ще е музикален експеримент – хореографията ще бъде преподавана с интернет туториали. Програмата за онлайн обучението е създадена тази последна година, през която хората нямаха възможност да се събират заедно, особено в Германия.

Крачка в тази посока направихме още миналата година – тогава самата Саша Валц не успя да дойде, но имаше уъркшоп с една от нейните танцьорки, Михал Муалем, и десетина български актьори имаха възможност да се упражняват два дена с една от хореографиите на Саша Валц, създадена през 2005 г. за спектакъла „Nobody“. Михал Муалем я преподаде на българските танцьори и беше впечатляващо колко много може да се постигне за два дена.

Всички големи имена, които сме поканили, са част от един голям проект за интернационализиране на българската независима сцена.

Другото, което планираме, е да отделим „Топлоцентрала“ от АСТ Фестивала, едното може да приютява другото, но не е задължително и двете да са под една шапка. Това ще бъде задача вече на Стефан Прохоров, който съвсем наскоро пое АСТ, и следващото, дванайсетото издание, би било негова отговорност.

Интервюто е част от поредица, която представя твореца.